Построена е през 1882-83 г. от Уста Драгошин Николов от колиби Новаковци, Тревненско, и неговият помощник Маню от колиби Веленци. Стойността на строежа била 32 000 гроша, а мястото подарили братята Белчо и Косю Станеви от колиби Ковачевци. Храмът е осветен от Търновския митрополит Климент на 20.07.1883 г. Предполага се, че владишкият трон е дело на майстор Христо Дамянов, а олтарната врата – на Марко Тихолов. В тази църква могат да се видят образци на късната Тревненска зографска школа. Иконите, рисувани в прериода 1881-1916 г. , са дело на тревненски зографи, стенописите са от Васил Михалев – участник в Зографската чета по време на Априлското въстание през 1876 г.
Първоначално богослужението в църквата се води от поп Кою Витанов от Трявна.
Камбанарията към църквата е построена през 1934 г. от Ганчо Иванов от с. Бочуковци.