Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна
Специализиран
музей
Трявна
Научни публикации

АРХИТЕКТОН ДИМИТЪР СЕРГЮВ И НЕГОВИТЕ „ЧЕДА“ ИЗ БЪЛГАРИЯ

16.12.2020

 

АРХИТЕКТОН ДИМИТЪР СЕРГЮВ И НЕГОВИТЕ „ЧЕДА“ ИЗ БЪЛГАРИЯ

Ирина Димитрова

ARCHITECT DIMITAR SERGYUV AND HIS “CHILDREN” IN BULGARIA

Irina Dimitrova

Dimitar   Sergyuv was born in 1805 in Botchukovtsi, near Tryavna. He works with his father Sergi at first, in 1830 his family move to Tryavna.  During the revival he is one of the best and most popular builders. He builds houses and culture buildings. The most ones are in Tryavna . The earliest one is “The Kalinchev house’’, it was built around 1830. During the 30s he gets the title “architectun” with which is marked by the stone inscriptions  at the church in Lybena   neighborhood (1837) and the church in Red water (1860) which is one of the latest buildings of his, it was built along with Gencho Kynev. The buildings Dimitar Sergeyev builds on his own and dates. Today they are Culture moniments.

The article looks at his life and job and gives us short information about the buildings he had built.

Ключови думи: Архитектон, Димитър Сергюв, Църква, Къща, Мост.

Keywords: Architect, Dimitar Serguv, Church, House, Bridge.

През периода на Възраждането Трявна се развива като търговско и занаятчийско селище. Природните характеристики на региона, предопределят битието и поминъка на населението. То започва да се занимава с дейности, суровина за които намира в заобикалящата го природна среда. Всичко, което излиза из под ръцете на майсторите, бива усъвършенствано с течение на времето  и се превръща в шедьоври, с които тревненци достигат известност дори и извън пределите на някогашната Османска империя. Местоположението на Трявна и близостта й до ключови Старопланински проходи е причина тя да бъде създадена сравнително късно  като дервенджийско селище едва през 1565 г. По силата на един султански документ, там  трябва да  се заселят  хора „неригистрирани и без постоянен адрес …“[1],  които срещу задълженията да пазят проходите от разбойници биват освободени от някои данъчни налози. Вероятно това е и времето, което се свързва с възникването на най-стария занаят – строителството, обвързан с изграждането на селището, украсата на дома и нуждите на религиозния култ. Доказателство за това посочва Николай Тулешков, като цитира името на зидаростроителя и дърводелец – Мирко, вписан в поименен регистър от 1690 - 1700 г. Освен това се споменава и за строителя Карчо и неговия син – Витан, сложил началото на прочутата Витановска зографска фамилия. [2]  На основата на тези три дейности във втората половина на XVII в.  възниква и Тревненската художествена школа. Проф. Тулешков я представя като Тревненски строително – резбаро - зографски център, определяйки го като един от центровете с „най-широкомащабна практика и всеобхватни творчески изяви“[3]. Според Иван Богданов[4] строителството на пръв поглед не би могло да се включва в т.н. художествени занаяти, тъй като то задоволява обикновените битови нужди на населението. Но при тревненските майстори, нещата стигат до такива оригинални творчески изяви, отразяващи не само материалните възможности на конкретен човек или община, но и успяват да уловят естетическите  им потребности. Всичко това много умело импонира с конкретните географски особености на региона и на намиращия се там строителен материал.

Във времето на Възраждането, успоредно с икономическия подем, настъпва и усилено строителство, което достига своя апогей в средата на XIX в. Строят се къщи, обществени и култови сгради, а тревненци са търсени майстори из различни краища на българските земи. Те  създават свой оригинален, разпознаваем почерк, с който остават в архитектурното наследство на България.

За един такъв майстор – строител от Трявна – Димитър Сергюв,  става дума в настоящия текст.  Неговият живот и дейност са били обект на проучване от историци, краеведи, архитекти, защото част от  вида на българската гражданска  и църковна архитектура през 30-60-те г. на XIX в. носи белега на неговия творчески похват.  Най - многобройни са постройките му известни в Трявна и това е обясним факт. Строи къщи, църкви, мостове, които до голяма степен изграждат възрожденския архитектурен облик на града.

Димитър Сергюв е роден в с. Бочуковци, Тревненско. Първоначално се приемаше годината 1790 / 92 г. , но в   едни данъчен регистър е посочена като  година  на раждане 1805 г.[5]  Като малък той учи строителния  занаят при баща си – Серги. Димитър Сергюв, наричан още Досю Кубарата се заселва в Трявна около 1830 г. и се захваща сам да проектира и строи сгради. Строи майсторът, а къщите му , макар с тежък балканджийски нрав, излъчват ефирност и  лекота. Досега са ни известни  13 къщи, строени в Трявна и   двата моста – Гърбавият и Долния мост , 11 църкви из българските земи и едно училище съвместно с Уста Генчо Кънев.  По думите на правнукът му, негови постройки има още в Жеравна, Котел, Ичера и Градец[6].  По долу в същите спомени, научаваме, че „Уста Димитър бил приличен, спретнат и много чист човек. Рус, къдроглав, с гъсти вежди и дебели мустаци, червендалест левент…“ Като потвърждение сякаш на тези думи идва и художественото описание на Христина Милчева:  „…а Уста Димитър Сергьов, най-майсторът седи в голямата соба и тихо си попява. Той е спретнат, чистофайник, облечен в най-хубавите колчаклии гащи, с пачи от гайтани на крачолите, хубаво пристегнат пояс, сарабозево елече с гайтани. Майсторът е едър, червендалест левент, с гъсти вежди, дебели мустаци…“[7]

Но не думите тежат, а делата…Тези, с  които майсторът защитава своя усталък и за прослава на мястото от където идва.  Но преди да тръгне да строи из Българско, той най-първо работи в Трявна. Къщата тук е запазила своя самобитен балкански облик, като напълно  задоволява  нуждите на семейството. Жилищата са вече удобни, хигиенични  и съответстват на икономическия просперитет на стопаните си. Както сам Цаньо Антонов описва в записките си , свързани с историята на Трявна, тук условията и добрите строителни материали са в изобилие. Достатъчно и разнообразно  количество дървен материал – предимно дъб за скелета на сградата, а за вътрешното обзавеждане – елша, липа, цепен бук, леска и орех. Каменните плочи са добивани от специални кариери и придават тежкия балкански характер на сградата. Като тертип на тревненските майстори е използването на материал от близката околност при строежа на една къща и това далеч не е самоцел, а съзнателно търсена  органична връзка между дома и живата среда около него.[8] Тревненската къша, носи почерка на самобитния стил и усет за хармония на строителят, който създава сграда, съответстваша не само на изискванията, но и отразяваща народопсихологията на народа ни – по-скоро характера на балканджията. Високият чардак и надвесените над каменното  приземие еркери придават лекота и артистична ефирност, ъгловите прозорци носят лекото загадъчно любопитство на обитателите на дома. Типично тревненско хрумване е дървеното обрамчване на прозорците, което завършва с т.н. „вежди“ и „ на всеки дом майсторът прави модел „вежди“. Ту извити, ту остри като триъгълничета или кръшни с една или две извивки на кобиличката. Така както са веждите по лицата на хората.“ [9]. Такава е тревненската къща отвън, сякаш затворена за външния свят с тежките дървени кепенци по дюкяните на майсторите. От вътре тя носи простичкия уют на български дом. За този дом, трите водещи занаята в Трявна действат и се развиват, по думите на проф. Т. Златев прогресивно, заедно и едновременно.[10]

  1. Къщи в Трявна[11]

Като характерен белег за тревненските къщи е високото каменно приземие и еркерно нададения жилищен етаж. Нейните прозорци са тесни и високи , а излизането й на уличната линия води и до израстването и във височина. Приземието става обитаемо, а къщата по-представителна.[12]

Първата и най-ранна, известна ни, постройка на майстор Димитър Сергюв  е Калинчевата къща, строена  около 1830.  Къщата вече е на уличната линия и показва нарастващото самочувствие на българина. Нейната застроена площ е приблизително 145 кв.м.  Къшата на дядо Добри 1834 г.;  Къщата на Димитър Сергюв. Тя е строена през 1845 г. Към пристройката й е имало някога помещение за топене на восък, както и работилница за отливане на свещи. Върху една от гредите на чардака , майсторът сам е записал : „ 1845 марта ден 5“ ;  Райковата къща 1846-1848 г. (обр. 1) Тя е един от шедьоврите на неговото творчество. Голяма, двукатна, носи белезите на пловдивският тип късновъзрожденски сгради. Къщата излиза на улицата, за да привлече вниманието на минувачите към изложените на витрината й стоки.[13] Достъпът да етажа става посредством вътрешна стълба. Тя   отвежда до просторен чардак, около който са разположени и жилищните помещения. На една от колоните, по подобие и на своята собствена къща, майсторът е изписал: „1846 зафащами на февруари на 12 дне“.

 „ Райковата къща щеше да се вижда от мегдана, от църковния двор и срещу нея да стои каменна чешма. Чардакът й , обърнат към хладината на реката, а лицето от тази страна, дето е улицата – да се вижда от повече хора пък и от школото. На долният кат ще е дюкянът с полегати кепенциСобите в горния кат ще са големи, а в долния  - топли за през зимата, снишени и с кивгирлия камини…“, [14] Киревата къща. Намира се точно срещу Гърбавия мост. Според Кънчо Пенчев – пръв директор и уредник на музея, къщата е строена през 1851 г, а датата на градежа е 15 август. Вероятно изписана по подобие на другите къщи върху някоя от гредите.  Според него стените били украсени със стенописи.  Казасовата къща, 1854 г. – в нея е живял един от последните представители на занаята казаслък, от където идва и фамилното име на рода. Като отличителен белег за авторството на Димитър Сергюв е и надписа над дюкяна: : „ 1854: Марть :10“ , Къщата на Стефан Пандурски, 1860/1866 г.

Тук бих искала да добавя и оше три къщи, които до този момент не са част от  списъка  на сгради , дело на Д. Сергюв. Това са:

Къщата на Никола Стойчев (Станчев), строена 1850 г. (обр. 2)  , Къщата на Стефан Койчев, 1840 г. (обр. 3) ( Ненко Бързаков), Кьщата на Йонко Ноев, Ною Христов и Коста Попов.  Къщата на поп Кою Витанов на Тепавиците.* (обр. 4,5) След обхождане на място на последната къща, смятам, че тя също е дело на големия майстор. Къщата на външен вид много прилича на вече познатите ни Райкова и Калинчева къща, а като сигурен белег на авторството на Д. Сергюв е надписът върху една от колоните на чардака: „[1]856“:  В цитираните по-горе записки на правнукът на Д. Сергюв е посочена и Къщата – Митница, ( обр. 6) като построена от него. До този момент не съм открила данни, потвърждаващи думите му. Съпоставяйки я с другите архитектурни образци, по скоро смятам, че тя се различава от всички общи белези на жилищата, строени от Д. Сергюв.  В Трявна е имало и други къщи, дело на прочутия майстор, които за съжаление не са запазени. Това са: Къщата на търговеца Минчо Генчев – Девнелията и Къщата на резбаря Пеню Ошански. Твърде е възможно да е имало и други къщи, строени от него, но за сега не са ни известни.

Гърбавият / Кивгиреният мост

Мостът е изграден от камък, на мястото на стар дървен мост през реката. Посоката му е изток – запад. Дължината около 25 м., а ширината 3,80 м. Мостът е симетричен, трисводов, изграден от жълт пясъчник. Има парапет, в средата на който се издигат симетрично две каменни плочи. От вътрешната страна със скулптирани каменни релефи.[15]  И тук Д. Сергюв не изневерява на своя принцип и вписва началната година от започването на строежа. Тя е издялана върху ключовия камък на големия отвор: „1844“

 

Долният мост

През 1863 г. Жителите на долната махала  правят дървен мост над реката, който през 1970 г. е съборен и започва направата на нов каменен мост. Според сведенията, моста е построен под ръководството и с участието на Димитър Сергьов, а в направата му взима участие и майстор Стоян Божков от колиби Армянковци.   За строежа на моста, „долномахлянци“ получават похвала от самия Петко Славейков, който на страниците на в. „Гайда“  през същата година отбелязва: „Много добре направиха     долномахленци, дето са подскоросаха да направят моста над реката и ний им зафаляме...“ Този мост бил наречен „инат кьопрю“, защото се е считало , че долномахлянци на инат на горномахлянци      построили моста.  

Досега на някои места се считаше, че уста Димитър Сергюв участва в построяването на Часовниковата кула в Трявна. Вероятно объркването идва от неговата година на раждане. До скоро се тиражираше , че тя е 1790/92 г. и затова може да се предполага, че в годината на изграждането на кулата, той е на 22-24 години и напълно е възможно да е взел участие в строежа. Но според последни проучвания, неговата рожденна година е отнесена към 1805 и не ми се вижда логично  участието му в тази работа, защото той тогава ще да е бил на 9 години.

 

  1. Църкви

Църковната архитектура е разпространена из цялата територия на България, там, където има нужда от това. Тя, както и жилищната архитектура носи белега на майстора или групата строители, участващи в градежа й. Макар следвайки каноните , те влагат художествен усет върху оформлението на фасадите и вътрешния облик на сградата.  Строителите обикновено се събират и работят на групи. Майсторът уговаря работата: „ „Уста Димитър уговарял условията на  ангажираните строежи без свидетели – отвън. Затварял се вън в „голямата соба“ на своята къща и там от вощеници, които топил на мангала, гънел скелета на постройката… Този скелет служил за юрнек на сайбията и план на майстора – строител…“[16]

През 30-те  години на XIX в. Димитър Сергюв се захваща с два доста големи проекта.  Освен работата по строежа на Дядо Добревата къща в Трявна, през 1834 г. той започва и работа по изграждането на църквата „Св. Св. Петър и Павел“ в Котел, а две години по-рано (1832 г.) е направил и първата копка на църквата „Св. Георги“ в с. Любенова махала. Разбира се майсторът е имал и множество ученици. Работи заедно с резбаря Димитър Дойковчето по направата на Котленската църква. Безспорен е факта, че Уста Генчо Кънев е един от талантливите ученици на майстора. Усвоил неговият тертип на работа, именно той през 1898 г. участва в преустройването на храма. Същия Генчо Кънев работи почти неотлъчно почти до смъртта на   Димитър Сергюв .

     Маргарита Коева и Николай Тулешков в книгата си за Уста Генчо Кънев доста подробно описват основния църковен тип, характерен за работата на Димитър Сергюв.  Трикорабната църква с емпория и открита нартика. Сградите му са симетрични, а той е и един от първите майстори, които поставят втора стълба към емпорията.   Фасадата е разчленена с  т.н. пиластри, завършващи в горния си край с аркатури. Според посочените по-горе автори, този тип украса се използва най-вече от тревненските  и дряновските строители, но се прилага в по-представителните български църкви из цяла България [17]

Църквата „Св. Петър и Павел“ в гр. Котел.  1834 -1836 г.

Проф. Иван Русев, базирайки се на проучванията на проф. Маргарита Харбова пише, че църквата е издигната върху основите на по- стар храм,[18] който става тесен за богомолците. Строителството е поверено на тревненския майстор Димитър Сергюв, а иконостаса е дело на тревненския резбар  Димитър Дойковчето. В своя летопис, Жендо Вичов от Котел описва това събитие твърде обстойно: „ И тогаз во Котел имаше една малка церква,… щото като се сбираха всички наши хора,…не се сбираха в церквата ами половината отвън седяха, толкова малка беше церквата. Аче тогава  според царското изволение и с божия помощ  нашите началници, захванаха да събират керестето за церквата…направиха най-напред дуварът наоколо на 1833 година и заровиха много вар (киреч)…за да е готов, когато потреба. И като доведоха майсторите, гдето щяха да я правят , имаше от сто души по- много, белки и сто и петдесе, и главният им устабашия именуваше се уста Доси, що беше чиляк без мустаки, без брада, сиреч кюсе, и имаше още едно младо момче уста Димитър, дето иска да стане майсторът на светата тази церква, ала не се наеха нашите на него, защото гледаха на оногоз по-стар. И тъй на 1834 година , месеца майя первий ден…И като изкопаха за темелът, най-напред направиха коловете до два аршина дълги и ги набиха в земята, аче тогаз заредиха камъните…И като тръгнаха онез коли да носят камъни, бяха ни се заглушили ушите от колелетата, щото ката един ден влазяха на сто коли повече…и поменуваха таз прехвална церква на апостолите Петър и Павел. И беше едно неизказано чудо през него лято…и едва се покри за шест месеца, сиреч до Димитровден“[19]

Котелската църква е трикорабна псевдобазилика без купол и открита нартика .  Строена 1834 -1836 г.[20]  Временно строежът е прекъснат от разпространилата се чумна епидемия и завършителните дейности продължават до 1839г.  Окончателно е завършена през 1851/52 г.[21]  През 1894 г. обаче изгаря и третото й реконструиране е поверено, според М. Коева  на Уста Генчо Кънев – ученик именно на строителя на църквата Д. Сергюв[22] Аз също смятам, че е твърде логично котленци да повикат ученик на майстора строител за възстановяването на църквата , предвид факта, че Уста Генчо Кънев познава строителните похвати на своя учител.

Църквата „ Св. Великомъченик Георги“ в с. Любенова махала

Строежът на тази църква протича успоредно с работата по изграждането на църквата в Котел и дядо Добревата къща в Трявна. Щилиян Русев[23] посочва факта, че тази църква е най-ранно започнатата църковна сграда на Димитър Сергюв, а именно през 1832 г. Майсторът има похват да изгражда широкомащабни постройки. Върху каменните основи се издигат дебелите около 1,6 м. стени, обхванати в здрави дървени рамки, разделени на сектори и запълнени с камъни, споени с хоросан. Факт е , че за определено време около 1835 г. строежа на църквата спира и това става по същото време , когато за кратко е преустановен и строежа на църквата в Котел. Вероятно според изследователите причина за това е чумната епидемия, която върлува през това време в Сливенско и Ямболско и Новозагорско. След като болестта утихва, строителството на храма е завършено през 1837 г. Църквата е еднокорабна постройка със застроена площ около 280 кв. м.  и куполен свод.  По време на реконструкция през 1998 г. , извършена от Георги Димов Сербезов са открити вградени в емпорията глинени гърнета, чиято цел е да бъде подсилена акустиката в църквата.  Димитър Сергюв намира и свои решения относно светлината в църквата, разширявайки отворите от вътрешната страна на каменните зидове и така светлината прониква вътре в по-голям обем. На Западната фасада майсторът се именува „…Архитектун Димитър Серги от Трявна 1837 „

Що се отнася до титлата „архитектон“, „архитект“, то Н. Тулешков много ясно и подробно обяснява този въпрос[24].  Майсторите не си присвояват тази титла самоцелно. Тя им е присъдена от османската администрация, за техната работа , но след предварително представен проект и план - сметка на извършената работа, а с това тя ги  приравнява със западно- европейските архитекти. Специално за Д. Сергюв се знае, че той прави свои восъчни отливки на сградите си, а план за градежа е предоставил за Котленската църква.

 

Църквата „Св. Георги Победоносец“ в Ямбол

Църквата е построена през 1835 г. , върху основите на по-стар храм, също посветен на „Св. Георги Победоносец“, който изследователите датират в XVI в.[25] Много са легендите, свързани със стария храм, но последната от 1834 - 1835 г. разказва, че при  възстановяването на храма, голям орел кацнал на  столетно дърво близо до старата църква и не помръднал, докато строителите не намерили заровен кладенец с икона на Св. Георги и кандило в него. В книгата си за църквата „Св. Георги“,  Добрина Берова посочва факта, че пръв Константин Иречек дава точна датировка на храма, базирайки се на две мраморни плочи вградени около вратите и прозорците.[26] На основание разкази на близки на строителите, авторката посочва, че църквата е строена от Одрински майстори, а   иконостаса е дело на Георги Марангозов и самоковски майстори – Васил  и Петър Конярови и Стойчо Фандъков. Иконите са рисувани от местен художник Александър Зограф. По време на Руско – турската  Освободителна война църквата „Св. Георги“ е разрушена.  През 1881 г. ямболии сключват договор с тревненският майстор уста Генчо Кънев да възстанови наново църквата. Според договора той ще  направи това  за по - малко от три месеца, но  същевременно  реализира  доста промени в архитектурно отношение.[27] Генчо  Кънев ръководи обекти по ж.п. линията Ямбол – Бургас; съвместно работи със своя ученик Генчо Новаков по възстановяване на много църковни сгради, включително Безистена в Ямбол и старата църква „Св. Троица“.[28] Той вече е утвърден майстор, който през 80-те години работи по изграждане на църкви в района около Ямбол – Поморие, Карнобат. Ямболии имат поглед върху неговата работа, имайки предвид,  и факта, че първата негова самостоятелна постройка е църквата в с. Иречеково, на около 15 км. от Ямбол.

По отношение на строежа и възстановяването на църквата възникват няколко въпроси:

  1.   До момента, само в проучванията на Н. Тулешков срещам  авторството на Д. Сергюв за ямболската църква „Св. Георги Победоносец“ и известното вече потвърдено реконструиране от Уста Генчо Кънев. [29]
  2. Иванка Бонева – дългогодишен директор и проучвател на Тревненската художествена школа НЕ потвърждава това, предвид факта, че нейното обобщение относно „териториалната агресия“ на тревненските майстори“ е направено на база изпратени анкети в цялата страна[30]
  3. Ако се вземе предвид факта, че Уста Генчо Кънев е ученик на Димитър Сергюв и те работят заедно на доста места, то логично би било да се предположи, че ябмолии ще търсят майстор за реконструкцията, който добре познава похвата на този, който изгражда църквата.
  4. Генчо Кънев се наема да реконстуира „Св. Георги“ върху старите основи само за три месеца – срок, който според мен е непосилен за човек, който тепърва в работата си ще е нужно да се съобрази с непознат за него архитектурен прийом ( работата на одрински майстори), въпреки, че не оспорвам майсторството на Генчо Кънев.
  5. Какво подтиква  църковното настоятелство да предложи на Уста Генчо Кънев  възстановяването на църквата? Дали те се запознават предварително с неговата работа или това, че той е запознат с работата на майстора – строител, взема превес в решението на настоятелството?

Тези въпроси предстои да открият своите отговори, за да се потвърди или да се отхвърли напълно авторството на Димитър Сергюв на църквата „Св. Георги Победоносец“ в Ямбол.  Моето мнение, е че изглежда логично реконструкцията да бъде извършена от човек ( ученик) на майсторът строител. Имайки предвид и факта, че двамата работят заедно  на много места.  Думата тук може би ще имат архитектите, сравнявайки архитектурните планове на църквата с тези на  архитектурни решения, с които борави майсторът.

 

Църквата „Св. Димитър“ – гр. Брезово, Пловдивско

Църквата е вписана в списъкът от сгради, строени от Димитър Сергюв – направен от  Н. Тулешков и в проучванията на Ив. Бонева. – дългогодишен директор на Специализиран музей – Трявна и проучвател на Тревненската художествена школа[31] .  Църквата е построена през 1843 г.  След проведени разговори с г-н. Радню Стоянов – гл. експерт по туризма в гр. Брезово стана ясно, че такава информация не им  е известна. Цитирайки ми наличната литература, г-н Стоянов дори напълно отхвърли информацията тревненски майстор да е строил църквата в селището.

Църквата „Св. ВМЧК Дмитрий Солунски“ ( Димитър Солунски) – гр. Айтос

Църквата е построена през 1844 г., когато става и нейното тържествено освещаване. Стените са градени от ломен камък с хоросан и имат дебелина около метър. В текстовете, посветени на град Айтос и църквата не е посочен майсторът- строител на църквата. Вписано е само, че се осъществява под ръководството на майстор Пешо Ошанеца от с. Жеравна. [32]. Н. Тулешков[33] отбелязва църквата като дело на майстор Д. Сергюв.  Авторството му е потвърдено и в проучванията на Ив. Бонева[34]. Същия автор сочи Пеньо Ошанеца, като майстор – правил резби и строил Синагогата в Айтос през  втората половина на XIX в.  Не е изключено Пеньо Ошанеца да работи съвместно с Димитър  Сергюв по направата на Айтоската църква „Св. Димитър“  и да е резбовал и  иконостаса. Това упоменава и Богдан Морфов в биографичните си бележки за Пеньо Ошанеца.[35]  Преценили работата  на двамата майстори,  айтозлии го канят да построи  еврейския храм, защото по същото време Д. Сергюв е зает с направата на църквите в Търговище и Трявна.  Този въпрос остава отворен за намиране на повече доказателства, свързани на документални и архитектурни  източници по направата на църквата.

 

Черквата „Успение Пресвета Богородици“ – с. Енчовци, Тревненско[36]  (обр. 7)

Безспорно тази църква е един от шедьоврите на майстор Димитър Сергюв. Строена е през 1847 -1848 г. Авторството на Д. Сергюв тук е безспорно. Като негов отличителен знак е датирането на началото на строежа. Такъв каменен надпис е поставен и на северната фасада на църквата: „ 6 април 1847 „ (обр.8).  Строежа на църквата е извършено с предварително издадения през 1843 г. султански ферман, а идеята това да се случи принадлежи на Колю Радков от Горни Радковци, който намира пари и решава да направи благодеяние за жителите на Енчевци. Строежът завършва за една година, благодарение на волните дарения  и доброволен труд на хората. Осветена е през 1849 г.[37] Местни предания разказват, че в църквата е пял Дякон Левски и е осветено знамето на четата на капитан дядо Никола.  След освещаването на храма, пръв свещеник е поп Кою Витанов, на когото е и резбования иконостас. Иконите в църквата са дело на тревненския зограф Йоаникий папа Витанов през 1848 г.  През 1958 г., художникът Пантелей Сеферов рисува стенописите в храма, а през 1975 г. църквата е обявена за Паметник на културата с  национално значение.  Днес, местни жители подемат инициатива да възродят храма, който е вандалски унищожен.  Правят сдружение и започват да събират средства за възстановяването му. Първото дарение е получено от Хилендарския манастир. Благодарение на  него,  хората правят частичен ремонт – сменят дограмата, боядисват металната конструкция в предверието и почистват вътре и около храма. Изграждат дувар, направен е дренаж за отводняване, подменен е и плочникът около храма. Жителите на  селото мечтаят църквата  им да се превърне в действаща, а селото им в туристическа дестинация.

 

Църквата „Св. Георги Победоносец“ – гр. Трявна (обр.9)

„(1848) – юли 12:започнаха да копаят основите на черквата „Свети Георги“ в Долна махала“. [38] Година след започването на Енчевската църква, майсторът се захваща със строежа на една от най-хубавите си творби. По същото време, според изследователката на църквата Вера Христова, Никола Фичев строи къщата с маймунката във Велико Търново и много от най-хубавите си църкви[39]. Същата авторка посочва, че явно безсъмнение за построяването на църквата, Димитър Сергюв има готов начертан проект. Строежът трае четири години от 1848 до 1852 г. , когато е и първоначално  осветена.  През 1855 г. в църквата е извършено и повторно осветяване. Църквата е трикорабна, едноабсидна с емпория и открита нартика. Държината е около 23м., а във височина е около 21м. Градежът е от големи правоъгълни камъни, споени с хоросан.  Църквата е покрита с каменни плочи. Покривът е двускатен.  Източната абсида е издадена навън.  Там, над прозореца е  записана началната дата на градежа:   „1848 юлия 5“. Димитър Сергюв записва и датата на завършването на църквата: „1852 ноември 9 ден“. Напълно в стила на майстора е пет арковата колонада на нартиката, която през 1892 г. е остъклена. Църквата има 18 прозорци с арковидна украса.  Вътрешността е богато оформена с три свода и два реда колони. И тук емпорията е в стила на майстора, с втора, симетрична стълба към нея.  Камбанарията е правена между 1902 и 1912 г. Иконите са дело на тревненските зографи – Досю Коюв, Цоню Симеонов, Йоаникий папа Витанов, Кънчо Иванчо и др. Стенописите са от края на XIX в. дело на Иванчо Кънчев и Йонко Попдимитров и Иван Йонков Попдимитров. Иконостасът е работен през 1855 г. Според някои автори той е дело на  Драгошин Марангозов, Никола Драгошинов и Пеньо Ошанеца, а според други основната работа е на  от Никола Драгошинов и Димитър Дойковчето[40]. Амвонът е дело на Уста Генчо Кънев между 1889 – 1870 г.

Църквата е посещавана от много велики българи – Васил Левски; Негово  Високопреосвещенство митрополит Климент Търновски; Негово Високопреосвещенство Иларион Макариополски; Негово Високопреосвещенство Антим и др.

 

Храм „Успение Пресветия Богородици“ – Търговище

 

Строежът на църквата започва през 1849 г., на мястото на изгорял преди това храм. Ескиджумайци – хора със самочувствие на замогнали се българи търсят най-добрия за времето майстор в Северна България, да им изгради църковния храм. Димитър Сергюв предоставил своя проект за сградата, но за съжаление, внушителните размери притеснили местната мюсюлманска общност и тя спряла строежа. След направената инспекция от Истанбул, работата продължила, но разбира се  с известни корекции  при големината на прозорците  в храма. Д. Сергюв работи в Търговище, съвместно с майстор Иван от тревненската махала Околиите. Н. Тулешков изказва предположение, че при строежа взема участие и ученикът на Д. Сергюв – Уста Генчо Кънев, който след няколко години ще построи великолепното училищно здание в същия град, съвместно или под надзора на своя учител.[41]

В своето проучване за търговишката църква Н. Тулешков прави подробен архитектурен разчет – трикорабна псевдобазилика, с внушителни размери – 16,40 х 31,10 м. без абсидите. Той определя и като Сергюва новост скритата в дебелината на зида стълба към емпорията[42].  Освен това тук майсторът прилага и друг свой стар похват, свързан с уширяване на прозоречните отвори  в наоса – познат според Тулешков при църквите в с. Любенова махала и Енчовци. [43]  Сам Феликс Каниц изказва своето възхищение определяйки храма като „…един от най-красивите в страната“[44]. Църквата е правена едновременно с църквата Св. Георги в Трявна. Два мащабни проекта, сходни в своите архитектурни решения – планировка, външна украса. Верен на своя стил, Димитър Сергюв вписва времето на градежа върху един каменен надпис: „…1851апр(илий).2 (–)го Димитръ от Трявна изижата…“ ( иззидана – б. Н. Тулешков)[45].  Камбанарията – в  своя окончателно завършен вид, също е дело на тревненски майстор – Генчо Новаков.  Той преправя проекта на първоначалния архитект Пол Фурлани и според Тулешков успява да „доведе камбанарийната архитектоника“ до максимално добър вид.“[46] Започната през 1899 г. камбанарията е завършена около 1902 -1903 г.   Оригиналния иконостас от 1874 – 75 г.  е дело на Антон Станишев и Никола Ив. Касев от Тревненско, а владишкия трон е работа само на Никола Касев. [47]  Част от иконите също са    на  двама от тревненските зографи – Теодосий Константинов ( Досю Коев) и Захария Цанюв[48]

Църквата „Успение Пресветия Богородици“ в гр. Търговище е един от шедьоврите на тревненската художествена школа. Тя е една от най-красивите възрожденски черкви. В нея работят поколения тревненски майстори – строители, резбари, иконописци. Тя е образец на усъвършенстването на архитектурните форми и доказателство за усета за красота и хармония при майсторите от тревненската школа.

 

Църквата „Св. Никола“ – гр. Лясковец.

Църквата е вписана от проф. Н. Тулешков като работа на тревненския майстор Димитър Сергюв през 1856 г.  посочена е също така и в списъците на Ив. Бонева[49], цитирайки   книгата на Стоян Романски: „България в образите на Феликс Каниц“[50]. Ас. Василиев, базирайки се на спомените на пра -правнукът на Димитър Сергюв, не посочва църквата  „Св. Никола“ в Лясковец да е дело на Д. Сергюв.  Не без значение за мен е и факта, че другата лясковска черква „ Св. Димитър“, строена 1857 и осветена 1864 г. е работа на Никола Фичев. Не мога да се ангажирам със точно становище дали е приемливо в едно и също селище да работят двамата от най-добрите   майстори – строители в региона и това би изглеждало по-скоро като съревнование между тях. Оставям въпроса на архитектите.

 

Църквата „ Св. Архангел Михаил“ в с. Червена вода, Русенско. [51]  (обр. 10)

Църквата е построена през 1860 г. по идея на предприемчивият даскал в селото поп Кою Коев. Наред с други будни червеноводчени като Михо Цанев, Колю Бойчев създават черковно настоятелство с цел набиране на средства за построяване на църква.  След като за кратко време парите се събират , то инициаторите отиват в Трявна, за да огледат тамошните църкви и да преценят според възможностите и предпочитанията си. Вероятно църквата „Св. Георги“ напълно удовлетворява представите им за великолепен християнски храм и затова спазаряват майстор Димитър Сергюв.  Жителите на селото дори успяват да издействат и султански ферман.  Храмът е изграден върху старите основи на църквата „Св. Йоан Предтеча“. Когато започва строежа, майсторът открива фамилния герб на унгарския княз Йожеф Ракоци – последният представител на фамилията, който е погребан в двора на старата църква. Д. Сергюв взижда фамилния герб в Западната стена на храма. [52] Изискването на поръчителите обаче било вътрешната украса да е дървена и да е зографисан както тревненските черкви.  Майсторът съградил храма -  правоъгълна здрава каменна постройка с размери около 300 м2  и височина около 8.60 м. ( без кръста).  Дървеният материал е бук, орех, бряст, чам. Балконът – просторен, с великолепни извивки минава през цялата вътрешност на храма, дори и над светия олтар. Този похват е характерен при работата на Д. Сергюв и ние го срещаме и в други негови църкви. На входа на църквата, майсторът, верен на своя тертип вписва началната дата на градежа на храма:  „ 1860 МАИ 9 -ГО ЗАЧНАСА СЕЙ ДОМЪ ОТ АРХИТЕКТОНА ДИМИТРА СЕРГЮВИЧЪ ОТ ТРЯВНА“( обр. 11)

Според д-р. Михов,  чиято информация за църквата използвам по-горе, храмът е осветен на 22.10.1860 г. , а  архимндрит  д-р. Виктор Мутафов, ни информира, църквата е завършена  на 9.05.1860 г. и осветена 21.05.1901 г.[53] по мое мнение строежът би трябвало да е започнат на 9.05.1860 г., тъй както е записано в надписа над входа, имайки предвид, че и в много от постройките си,  Д. Сергюв вписва началната дата на градежа, а не завършването му. Според Арх. В. Мутафов,[54] част от иконите в храма също са дело на тревненци – Йонко поп Димитров и Ангел поп Симеонов. Според подписания контракт от 1889 г. зографите работят икони, между които и храмовата икона на „Св. Арх. Михаил“,  царските и дяконските  двери.  Работят още пет слънца – резбовани с позлата и иконата на Христос Вседържител на тавана. През 1889 г. Църковното настоятелство сключва нов договор с тревненския зограф Цаню Захариев, който освен зографисването на проскомидията, две рипиди,  поправката на 3 икони и зографисването на новите царски двери, през 1899 г. той е задължен с нов договор, в свода в олтара, да изпише образа на „Св. Богородица Ширшая небес“ с два големи ангела и целия свод с ангели върху небе със звезди.  През 1896 г. е изградена камбанарията – отделно от църквата, дело на майсторът от с. Боженци – Цанко Иванов.

През 1909 г. в църквата работи зографът Янко Кузманов, през 1936 г. худ. Цанко Василев в съдружие с проф.  Стефан Иванов.

Архимандрит Виктор Мутафов дава много обстойна информация за „живота“  и поддръжката на църквата през годините,[55] както посочва и факта, че тук през 1975 г. на 19.09 е осветено знамето на Червеноводската чета.  През 1978 г., църквата е декларирана  за художествен паметник на културата.

 

Църквата „Св. Възнесение“ в с. Писанец, Русенско ( обр. 12)

За църквата в с. Писанец ми разказа Люба Цанева – уредник в отдел „Изкуство“ в музея в Трявна. Един от свещениците в църквата й разказва историята, че след като била построен храма в с. Червена вода, то жителите на с. Писанец много го харесали и замолили майстор Димитър Сергюв да им построи същия, но с по-малки размири, защото нямали достатъчно средства да си позволят църква с размерите и пищността на Червеноводската.  Прави Д. Сергюв чертежа , но за съжаление, не успява да се включи изцяло в работата му поради смъртта си около 1864 -1865 г.

Архимандрит Виктор Мутафов[56] споменава, че строителството на храма завършва 1868 г. , под ръководството на архитектон Димитър Сергюв. Осветена  на 6.05.1904 г. сградата е масивна каменна еднокорабна  базилика, с дебелина на стените около 1 м. Камбанарията е дело на италиански майстори, а открития нартекс е остъклен през 1900 г. Бих искала да вметна, че такова остъкляване има в много от Сергювите църкви и така те изглеждат много сходни по между си. Иконите, работени през 1949 г.  също са дело на тревненски майстори – поп Димитър Кънчов ( баща на Йонко поп Димитров – зографът на част от иконите в с. Червена вода). През 1899 г. църковното настоятелство сключва договор с кюстендилския зограф – Георги Попов, който обаче за съжаление не успява да изпълни всичко по споразумението. За довършване на работата е поканен отново тревненския майстор Йонко поп Димитров, чиято работа настоятелството приема без забележки. Може да се каже , че целия храм е тревненска работа – от проекта до цялостното му зографисване.

Камбанарията е дело на местния майстор Генчо Недев и се намира  ЮЗ от храма. На фасадата има скулптирани два лъва, държащи корона и надпис „1886“. (обр.13)

Църквата е декларирана за архитектурен паметник  на културата със списък от 1972 г. и за художествен паметник III категория от 1978 г.

 

Училището „Св. Седмочисленици“ в Търговище.

Училището „Св. Седмочисленици в Търговище“ е съвместна работа на архитектон Димитър Сергюв и неговия ученик уста Генчо Кънев. Сградата е подробно разгледана от Н. Тулешков и М. Коева [57]. Според авторите наименованието си тя получава по предложение на П. Р. Славейков, който учителства в Търговище и е вероятно последната работа на стария майстор.[58]  Строежът започва през  лятото на 1863 г. Тази година е упомената   от Тулешков и Коева, като начална. Същата е вписана върху каменния надпис на сградата. Според Николай Ставрев[59] – строежа започва през 1860 г., а е осветено през 1863 г.

В една дописка на в-к „Гайда“ , Петко Славейков пише: „Учебните заведения в улучшително състояние. Прави са едно училище в името на Св. Седмочисленици здание, каквото сега – за сега в` сичката България второ нема. Очюди нъ наистина ревността и щедроста на тукашните жители!...“[60]   Тук ще си позволя да дам своето мнение:

  1.  Смятам, че училището е построено през 1863 г. или това е началната дата на градежа.
  2. Д. Сергюв винаги слага именно годината на започване на строежа на сградата, а не годината на завършването.
  3. В дописката на П. Славейков – писана през м. юли, е използван глагола „ прави са“, а не „направи са“

Затова именно смятам, че строежа започва именно през 1863 г. , но за съжаление липсата на средства осуетяват завършването му. Това се случва след 1873 г. и според Николай Ставрев отново уста Генчо Кънев  се заема с работата, в която тухлената облицовка на втория етаж – специфична за търновското течение е чужда на целия архитектурен замисъл. На първият етаж е читалището със салон и читалня, а на втория класните стаи и учителската стая. Сградата на училището е една от най-представителните  сгради на българското възрожденско строителство [61].  Тя е Паметник на културата с национално значение.

Творчеството на архитектон Димитър Сергюв е многообразно. В неговата творческа биография до днес са известни жилищни, църковни сгради и мостове. Църквите м уса трикорабни базилики с емпория и открита нартика.  Най-многобройни са постройките му в родния град. Именно тук са и единствените мостове, които той е построил. Сградите му  са тежки, пищни постройки, в които светлината изпълва помещенията. Архитектурния елемент в тях не е статичен, той е в движение и създава ефирност. Много типичен почерк е вписването на началната дата на строежа на сградата, което говори, не само за чувството за историзъм, но и за самочувствието за добре свършена работа.   Д. Сергюв е един от най-изявените български строители от първата половина на XIX в.  и именно заради усталъка си, той съвсем заслужено получава и титлата „архитектон“ от турската администрация. По ранг и майсторлък той стои наравно с Уста Колю Фичето и Уста Генчо Кънев.  Неговите „чеда“ из България, днес са със статут на паметници на културата.  

 

*Искам да изкажа своята благодарност към Галина Иванова и арх. Константин Брънеков за възможността да обходя къщата отвътре. След  този оглед успяхме да видим и  надписа върху гредата, който е ясен белег за авторството на Д. Сергюв.

 

 

 

[1] Кийл М. За създаването и ранната история на град Трявна. България под османска власт. Събрани съчинения. 2017, с.349

[2] Тулешков. Н. Архитектурно наследство на старите българи. Т.2,2006, с.264; Тулешков, Н. възрожденски строителни традиции и Трявна като строителен център. Сб. 25 години Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна. 1988, с28

[3] Тулешков, Н. Архитектурно наследство на старите българи. Т.2.2006. ,с.252-263

[4] Богданов, Ив. Трявна през Възраждането. 1977, с.87-88

[5] Христова, В. История на църквата „Св. Георги в Трявна“. 2009, с.22; Дабкова, Д. 225 г. от рождението на Димитър Сергюв. В-к. Тревненска седмица, 2017,34, 04.10.2017 ,с.6

[6] Спомени за Уста Димитър Сергев – 1792 -1864.  1962 ; ТДДА – Габрово, ф. 1120,а.е.315,с.3

[7] Милчева, Хр.  За майсторите, цветорезците и зографите. 1967. С.36

[8] Антонов, Ц.  Материали за историята на град Трявна. СМРЗИ – Трявна, ОИст 1302/635. С. 4-5

[9] Милчева, Хр. Цит. Съч. с. 36

[10] Златев, Т. Къщата в Трявна и околността. Известия на ИГА.1956.кн.9, с.196

[11] Информация за по-долу описаните къши намерих в Научно мотивирано предложение за обявяване на жилищни и други сгради и съоръжения в архитектурните ансамбли от епохата на Възраждането за паметници на културата в гр. Трявна. Изготвено от арх. В.Паскалев през 1967 г. Съхранява се в СМРЗИ - Трявна

[12] Кожухаров, Г. Българската къща през пет столетия. 1967.с165

[13]  Пак там. с.110; Мавродинов, Н. Изкуството на Българското възраждане.1957. с. 163

[14] Милчева, Хр. Цит.съч.с.36-37

[15]  Любенова, Ива. Старите мостове в България.1984

[16]  Спомени за Уста Димитър Сергев – 1792 -1864.  1962 ; ТДДА – Габрово, ф. 1120,а.е.315,с.3

[17] Коева, М., Тулешков,Н. Първомайстор Генчо Кънев. …..с.26-27

[18] Русев, Ив. Български възрожденски църкви и манастири. Кратък лекционен курс и семинариум. 2000. С. 48

[19] Начев, В. Ферманджиев,  Н. Писахме да се знае. Летопис на Жендо Вичов от Котел.1984. с.311

[20]  Коева,М. Йокимов., П.,  Стоилова. Л. Православни храмове по българските земи ( XV – средата на XIX в.).2002. с.228. В същата книга се посочват годините на строежа на църквата 1834-1836;  Н. Тулешков също посочва година на започването на църквата 1834. Същата начална дата упоменава и Ив. Русев, както и летописецът Жендо Вичов.

[21] Русев, Ив. Цит. Съч. с.49. В проучването си Иван Русев посочва като  дата на довършителни строителни дейности  1839, а окончателно 1851/52 г.  Иван Русев посочва още , че възстановавяването е дело на габровски и казанлъшки майстори.

[22]  Коева, М. Йокимов, Стоилова. Л. Православни храмове по българските земи...с228

[23] Русев, Щ. Православния храм „Св. Великомъченик Георги“ – светилище на народностия дух и жертвен олтар на българщината. Сб. Любинова махала. Исторически алманах. 2012.с.122

[24] Тулешков, Н.  Архитектурно изкуство на старите българи, т.2, 2006, с.242-243

[25] За историята на храм „Св. Георги Победоносец използвам книгата на Добрина Берова „ Ямболския храм „Свети Георги“ – пазител на вярата и на българския дух. 2009 г.

[26] Берова, Д. „ Ямболския храм „Свети Георги“ – пазител на вярата и на българския дух. 2009 г., с.20

[27] Подробно църквата е  описана в архитектурните проучвания на арх. М. Коева, П. Йокимов, Л. Стоилова – Православни храмове по българските земи XV – средата на XXв. 2002г. с.197

[28], Берова, Д. „ Ямболския храм „Свети Георги“ … с. 38-39;

[29] Тулешков, Н.  Архитектурно изкуство на старите българи,т.3 Приложения. 2006.с 20

[30] Бонева Ив.  Териториално агресия на тревненските майстори. Справочници за резбари, зографи и строители. Сб. Тревненска художествена школа.1985. с.137-264

[31] Тулешков, Н Цит.съч.с.20; [31]  Бонева Ив.  Териториално агресия на тревненските майстори. Справочници за резбари, зографи и строители. Сб. Тревненска художествена школа.1985. с.149.  Проучванията на Иванка Бонева са на база проведени от нея анкети в нач. На 80-те г. на ХХ в.

[32] Панчев, П. Айтос – туристически пътеводител.1996 с.36 -37 ; Иванова, М.  Айтос от векове за векове. 2015. ; Панчев, П. История на гр. Айтос. 2001., с.111 - 112

[33]  Тулешков, Н.  Архитектурно изкуство на старите българи,т.3 Приложения. 2006.с 20

[34]  Бонева Ив.  Териториално агресия на тревненските майстори. Справочници за резбари, зографи и строители. Сб. Тревненска художествена школа.1985. Проучванията на Иванка Бонева са на база проведени от нея анкети в нач. На 80-те г. на ХХ в.

[35] Архив на Богдан Морфов . СМРЗИ – Трявна.

[36] Горанова, Л. Църквата Св. Успение Богородично“ в Енчовци. Достойно ест. В-к. Тревненска седмица. Бр. 28, 5.07.2011.с.5; Иванова, Г. За да те има и след теб дори.  в-к. Тревненска седмица, бр.27, 28.06.2011.с.4-5

[37] Радев, Ив. Поп Йовчо. Летопис и родословие. 1995.с.57

[38] Пак там, с.56

[39] Христова, В. История на църквата „Св. Георги“ в Трявна“.2009.с.24.

[40] Подробно: Вж: Вера Христова  - Историа на църквата „Св. Георги“…

[41]  Подробно за църквата вж: Тулешков, Н.  Черквата „Успение Пресветия Богородици“ в Търговище.В Сб.  Храмът „ Успение Пресветия Богородици“ в Търговище. 2000 г.   Тук цит. .с.14-15

[42] Пак там, стр. 16

[43] Пак там, стр. 16, 17

[44]  Каниц, Ф.  Дунавска България и Балканът. Т.3,2000.с.68

[45] Тулешков, Н.  Черквата  „Успение…с.19

[46] [46] Пак там, стр.23

[47] Коева, М. Иконостасите на храма  „ Успение Пресветия Богородици“ в град Търговище. Сб. Храмът „ Успение Пресветия Богородици“ в Търговище. 2000. с.25-32

[48] Прашков, Л. Иконите от иконостаса на черквата „ Успение Пресветия Богородици“ в град Търговище. Сб. Храмът „ Успение Пресветия Богородици“ в Търговище. 2000. С.33-40

[49] Бонева Ив.  Териториално агресия на тревненските майстори. Справочници за резбари, зографи и строители. Сб. Тревненска художествена школа.1985, с.144

[50] Романски Ст. България в образите на Феликс Каниц. 1925. С.98 -99

[51]  Информацията за църквата в с. Червена вода ми бе предоставена от читалищния секретар Елена Стоянова, която е преписвала ръкописа на д-р. Михов – лекар, живял в селото. Сп. нея, записките му са издадени в книга от неговия син.

[52] Горанова, Л. Строил за чест и радост. В-к. Тревненска седмица, 1992.бр.5,с.4

[53] Мутафов, В. Архимандрит. История на храмовете в Русенска епархия. Част I . Русенска духовна околия и епархийските манастири. 2019. с.309

[54]  Пак там,с. 307 -309

[55] Пак там с.306 - 311

[56] Мутафов, В. Архимандрит. История на храмовете в Русенска епархия. Част I . Русенска духовна околия и епархийските манастири. 2019.с251 -253

[57] Коева, М. ,Тулешков, Н. Първомайстор Генчо Кънев. 1987 . с.122

[58]  Пак там. Уста Д. Сергюв умира около 1864 -1865 г.

[59] Изказвам благодарност на колегата Николай Ставрев от ИМ – Търговище за направената  консултация

[60]  В-к. Гайда ,бр.2,30 юни,1863 г.,с.15 http://digital.nationallibrary.bg

[61] Коева, М. ,Тулешков, Н. Първомайстор Генчо Кънев. 1987 . с.122

 

 

 

 

 

Ирина Димитрова Димитрова – уредник

Специализиран музей за

резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна

 
 
Този сайт използва бисквитки (cookies), за да може да функционира правилно. Повече за бисквитките Разбрах и приемам!