Строителство в Трявна - тревненска художествена школа

Уменията на тревненските майстори да строят прекрасни сгради са неизменно свързани с развитието на други два занаята – дърворезбата и иконописта. В ранните години от развитието на Тревненската художествена школа много често майсторите поемат строежа и вътрешната украса на църквите. С нарастване на търсенето и поръчките за строеж на църкви през първата половина на XIX век строителството, иконописта и дърворезбата се отделят като занаяти, което не пречи отделни фамилии да съчетават уменията си във всеки от тях. Така Витановци са резбари и иконописци. Генчовци са отлични строители и резбари. От този род е първомайстор Генчо Кънев - равностойният на майстор Кольо Фичето, който съумява да приобщи българските строителни традиции към европейските. През ХІХ век твори другият голям майстор на Тревненската строителна школа – Димитър Сергьов, който пръв сред тревненските строители е признат от османската админстрация за “архитектон”, сиреч с умения на архитект.

Неповторимият облик на Трявна се дължи на нейната самобитна архитектура, благодарение на поколенията майстори-строители, градили църкви, мостове, училища, сътворили оригиналната тревненска къща. Скрити зад висок дувар в размирните времена или с отворени кепенци на дюкяни току до улицата от средата на XIX век, тревненските къщи впечатляват с архитектурата си. Част от техните отлики са: двукатни, с еркерно наддаден горен етаж, бели стени с множество “веждести” прозорци, скосени външни ъглови прозорци. Най-запомнящата се тревненска къща е Даскаловата – къщата с двата резбовани тавана-слънца, за направата на които майстор Димитър Ошанеца и калфата Иван Бочуковеца сключват облог. Възрожденските архитектурни ансамбли - улица ,,Петко Р. Славейков” и Качаунската махала - са съхранили своята автентичност и романтика. Сред шедьоврите на тревненското архитектурно наследство са къщите, градени от Димитър Сергьов: Калинчевата /1830/, Добревата /1834/, Райковата /1846/, Киревата /1851/. Уникален с градоустройственото си решение е площад ,,Капитан дядо Никола”, почти изцяло запазил автентичния си вид от XIX век.

Хармонично свързан с околната архитектурна среда и с облика на стара Трявна е сводестият каменен мост, построен от Димитър Сергьов през 1844-45 г. Заедно с Часовниковата кула те допринасят за неповторимата атмосфера на града. ,,…1814: направи се тревненския сахат…” – е записал летописецът на Трявна поп Йовчо. Легендата разказва, че за да се получи разрешение от османската власт за строежа на кулата, тревненки трябвало да се откажат да носят традиционния накит за глава сокай, наподобяващ красивите царски диадеми. Днес Часовниковата кула е един от символите на Трявна. Вечер, след последния камбанен звън в 22 часа, над притихналия град се разнася нежната мелодия на песента ,,Неразделни” по текст на Пенчо Славейков.

Не са малко примерите и на великолепни църкви, училищни и др. обществени сгради, дело на тревненски майстори в много селища на България.
След Освобождението много от приемниците на някогашните строители поемат към съседни страни, към Мала Азия, Америка, Австралия, където достойно защитават наученото от своите предходници.