Читалището в Трявна

 Българските читалища са уникални организации. Самодейните танцови, театрални, певчевски и музикални състави прославят и популяризират културата и бита от всички кътчета на България, по целия свят.

Читалищто е своеобразен български феномен. Това не е обикновен клуб или публична библиотека, а истинска национална културна институция, в която новото светско образование се преплита с борбата за национална идентичност и политическа независимост. Целта на читалищата е да съхраняват, опазват и предават на идните поколения българските обичаи, фолклор, дух и самобитна култура. Те имат и учебно-просветителски функции, обединяват различни самодейни групи, организирани по интереси. Първите подобни форми на организирана народна самодейност възникват през 1856 г. в Свищов, Лом и Шумен.

 Идеята за основаване на читалище в Трявна се заражда на 11 ноември 1871 година в дома на учителя Христо Даскалов, а инициатори са Васил Левски и Ангел Кънчев. На 21 ноември (Въведение Богородично) група тревненски младежи организират подписка с цел набиране на членове на бъдещото читалище и определят комисия, която трябва да състави читалищния устав.

 За членове на комислията са избрани: Иван Славейков, Кънчо Кесаров, Илия Шиваров, Тотю Икономов и Христо Даскалов.

 Според устава основните му цели били следните: да се старае да всее между жителите на Трявна и в околността любов към учението и напредъка; да разпространява учението и поддържа училищата в Трявна, както и по всичките колиби на тревненска нахия; да спомага за общополезни работи. Освен осъществяването на контрол върху училищното дело, читалищните дейци се занимавали и със закупуване на книги и всичко необходимо за училище на бедните деца, снабдяване с вестници, списания и „полезни за прочитане“ книги. Уреждали публични беседи, сказки и театрални представления.

  На 6 декември 1871 г. , Никулден, тревненци основават своето читалище, което наричат „Трудолюбие“.

  На 28 декември същата година в издавания от Петко Рачев Славейков вестник „Македония“ (бр. 52 от 28.XII.1871 г.) е публикувано първото официално съобщение, отбелязващо това благородно и общополезно дело. В печатницата на вестника в Цариград са отпечатани 500 екземпляра от Устава на читалището, които Славейков дарява.

  На 1 януари 1872 година е избрано първото настоятелство на читалище „Трудолюбие“ в състав: Иван Славейков – председател; Тотю Икономов – деловодител и трима съветници. След заминаването на Иван Слвавейков за Цариград за председател е избран Георги Тодоров Попов.

  Читалището провежда първите си събрания в така наречената „Обща стая“ в сградата на Школото. Сред най-активните читалищни дейци са членовете на местния революционен комитет и бъдещи въстаници Васил Михалев, Цаньо Шишков, Симеон Цонев – Моната, Цаньо Захариев, Петър Генчев, които чрез участието си в културни прояви, дарения и пожертвования събират средства за подготовка на въстанието в Трявна. По този начин читалището се превръща в център на националното пробуждане, довело до осъзнаване на необходимостта от духовна и политическа свобода. Свобода, която може да бъде постигната само чрез повсемстна и всенародна революция! Това е основната му роля до Овобождението.

  Активната му дейност продължава до около 1876 г., а официално преустановява функциите си на 29 юни 1886 г., когато читалищното настоятелство предава на общината архива, книгите и покъщнината си. През периода 1888-1897 то се преражда в Обща библиотека „Познай себе си“, а след това в дружество „Братство“. Създава се и читалище „Развитие“ през 1894 г., което просъществува няколко месеца без особени прояви.

  На 5 октомври 1897 г. е основано читалище „Напредък“, което почти не развива дейност.  Причината  е създаденото на 30 юли 1910 г.  Дружество за икономическо и културно издигане на града, което изземва функциите на читалището и просъществува близо 4 десетилетия.

  От 1950 до 1971 г. тревненското читалище носи името на Васил Коларов (ръководител на Българската комунистическа партия).

 През 1971 г. е открит  новият читалищен дом „Пенчо Славейков“. Той се утвърждава като средище на целия културен живот в града и заслужено добива популярност сред населението. Самодейците винаги са вземали участие в културния живот на града по повод редица празници и значими събития от местен и национален мащаб.

  Тревненското читалище е преживяло много промени, приемало е различни названия, но винаги е успявало да запази смисъла на своето съществуване - съхранението на народната памет.

 

 

 

 

Ивана Янева, екскурзовод