Вата Тотева Икономова, наричана още Вата Даскалицата, е родена в Трявна на 22.03.1875 г. в семейството на Рада и Тотю х. Икономови. Светото си кръщение получава в църквата „Св. Арх. Михаил”в Трявна от свещ. Димо Икономов, а нейна кръсница е първата й братовчедка Бона Калинчева.
Вата Тотева е потомка на две достолепни тревненски фамилии.
По бащина линия произхожда от рода на летописеца поп Йовчо. Баща й, Тотю х. Икономов, роден през 1830 г., е най- голямото дете в семейството на Пена и Димо поп Алексов Икономов -учител, иконописец, свещеник в Габрово и Трявна. Редица членове на семейство Икономови носят титлата”хаджия”, признак за авторитет, признание и значително материално състояние: „1858, януари 18 – изпроводихме хаджиите за Божи гроб-хаджи Димо и попадията и Никола, Иванчо и Мана”, е отбелязал в летописа си поп Йовчо.
По препоръка на своя баща Димо , под формата на дневник Никола поп Димов Икономов описва преживяванията на семейството по време на това изключително събитие-посещението на Светите места край Йерусалим. То е озаглавено”Моето пътуване за в Йерусалим, 1858, 13 ян.”и представлява великолепен образец на възрожденски поклоннически пътепис. Неговият оригинал е част от фонда на хаджи Никола хаджи п. Димов Икономов, който се съхранява в Български исторически архив на НБКМ – София.
От родословието, започнато от поп Йовчо, допълнено по-късно от неговия правнук Стефан Николов Стоянов и от инж. Захари Н. Захариев могат да се проследят връзките на рода с други известни тревненски фамилии - Витанови, Даскалови, Калинчеви, Райкови. Двете сестри на Тотю Икономов са съпруги на фабрикантите Георги Тодоров Попов и Димитър Златев, основни акционери в първата текстилна фабрика в Трявна ”Св. Александър I”.
По майчина линия Вата Тотева произхожда от известната фамилия Райкови. Майка й Рада Райкова е дъщеря на тревненския чорбаджия Иванчо Райков и сестра на Ирина, съпругата на Петко Р. Славейков. Така тя се явява първа братовчедка на Пенчо Славейков и племенница на проф. Пенчо Николов Райков.
Вата получава добро за времето си образование. През периода 1890-1893 г. учи в Тревненското девическо трикласно училище, което завършва с отличен успех. През 1895г. завършва Софийската девическа гимназия. По време на учението в София неин настойник е Иван Славейков. От наследството, оставено от дядо й Иванчо Райков, той е трябвало да й осигури издръжката от 60 лв. на месец.
В 1895г., Вата става и част от едно тъжно за България събитие, а именно – смъртта на Петко Славейков. В едно писмо , адресирано до нея от братовчедка и Тота Райкова с дата 19.VІІ. 1895г. се изказва молбата на роднините в Трявна да научат повече подробности около траурното събитие: „ Пиши ми подробно как испроводихте дяда Славейка...” В цитираното писмо се изказва и тревогата на тревненци относно съобщената от Пенчо Райков новина, че Вата същата година няма да бъде учителка. Факт е обаче, че след завършване на гимназията тя започва работа в Бургаското девическо училище, а година по-късно, през 1897 - 1898 г. в Основното училище в Трявна. На следващата 1898-1899г е преназначена в същото с Удостоверение № 369, издадено от Еленската Училищна Инспекция на 22.03.1899 г. По- продължително Вата Тотева работи в с. Енчевци, където среща бъдещия си съпруг Райко Венков, също учител . През 1921 г. техният брак е прекратен с решение на Търновския Епархиален Духовен съвет.
През времето на учителстването си в с. Енчевци Вата прави опити да се прехвърли като учителка в друго населено място, най-вероятно отново да се върне в Трявна. В едно свое писмо Донка Славейкова й съобщава: „ ...казах на Рача той казва, че Христо не бил в добри отношения с Кръстева още отдавна време и надали ще може нещо да се направи. Рачо казва още че е по добре да си седиш на село защото ако са промени този кабинет скоро (което е много вероятно) тебе ще та уволнят и после ще бъде мъчно да се намериш друго място....”. За целта тя явно търси съдействие от братовчед си Христо Славейков, който по това време ( 1908-1910г.) е председател на ХІVОНС. За съжаление обаче влошените личностни взаимоотношение между него и съпартиецът му от Демократическата партия - тогавашния мин. на правосъдието Тодор Кръстев, не позволяват на Славейков да предприеме каквито и да е действия в тази посока. Това може и да е причина Вата Тотева дълго време да остане учителка в по-горе упоменатото село. През 1911г. учителката е командирована в с. Павликени поради временното затваряне на училището в Енчевци. Колко време е работила там не е ясно, но десетина години по-късно тя отново се връща в Енчевци за учебната 1917-1918г. От там Тотева напуска по собствено желание и се установява в с. Ненковци. През 1920г. тя пише Заявление от същото село, с което желае да й се издаде служебна бележка, удостоверяваща учителския й стаж в населеното място, като целта й отново е комплектоване и подаване на документи за ново учителско място.
Като учителка с дългогодишен стаж В. Тотева е член на Българския учителски съюз. Получава множество вестници и списания, свързани с образованието и възпитанието на подрастващите. Сред запазените материали в личния й архив, съхраняван в Специализиран музей – Трявна, се среща и една много интересна пощенска карта, адресирана до нея от уредника на Архивния отдел на Народната библиотека Константин Мутафов . По думите на неговата дъщеря, актрисата Стоянка Мутафова, той е втори братовчед на Пенчо Славейков по бащина линия.
Като роднина на Славейкови, В. Тотева до края на живота си остава да живее в малката къща на Петко и Ирина Славейкови, намираща се на старинната улица. През 1923 г. в отговор на свое запитване, свързано най - вероятно с обявяването на Славейковата къща за народна старина, Константин Мутафов и отговаря : „Въпросът е отнесен до Народния музей да се разгледа от комитета за старините....От роднините Сл. немай страх, ти си извади акт за владение и не се безпокой. При това тази работа едва ли ще се свърши през тази година, понеже в бюджета не е предвидена сума за тая цел...”. Къщата попада под закрилата на Закона за старините през 1926 г., а през 1960 г. Вата Тотева я завещава на своя роден град. Името и е записано в Златната книга на дарителите в Трявна.
През 1964 г. Славейковата къща се обявява за музеен обект.
Лидия Горанова
Ирина Димитрова
Специализиран музей - Трявна