Музей Попангелова къща

Най-старата от тревненските къщи- Попангеловата, строена към края на XVIII век, е малко встрани от централния градски ансамбъл. От м. Октомври 2023 г. предстои откриването на нова музейна експозиция "Строителство". Ще бъдат представени макети на сгради, дело на тревненски строители, документи и инструментариум, свързани със занаята.

Тревненският  строителен център е част от Българската възрожденска строителна школа. В пределите на този център се формират две майсторски школи – ранната школа на Димитър Сергюв и късната школа на Генчо Кънев. Техните творчески продукти са средищни феномени на архитектурната традиция на региона и на страната като цяло.

Трявна възниква като населено място през 1565 година, а нейните жители имат задължението да пазят пътищата и проходите. Срещу своята служба те получават административни и данъчни облекчения. Това улеснява превръщането на селището в значим културен и занаятчийски център. Географските особености на региона и природните дадености насочват тукашните балканджии в упражняването на над 40 занаята, между които основополагащи за облика на селището стават строителството, дърворезбата и иконописта.

Местните майстори създават и поддържат една от най-старите художествени школи по българските земи – Тревненската, която възниква в средата на XVII в. Въз основа на старата традиция в работата, която е водеща в развитието  на занаята, майсторите  приспособяват новостите  към съответната ситуация и през  собствен творчески  мироглед ги  превръщат  в отличителни особености за региона. Българската академична традиция определя местния строително-резбаро-зографски център като едно от средищата с „най-широкомащабна практика и всеобхватни творчески изяви“.

Строителството е най-старата дейност на хората, живеещи по тези земи, обвързана с изграждането на дом, обществени и култови сгради. Името на дюлгер (строител) Марко е вписано в данъчните регистри още  в края на XVII век, а строителят Карчо става родоначалник на една от най-известните зографски и резбарски фамилии в Трявна – Витановската. 

Майстроите, ангажирани с най-тежката и отговорна задача в човешкия бит, обикновено произлизат от околните селища и заедно с резбари и зографи до края на XIX век наброяват над 3000 души. Само мъжете, занимаващи се със строителство в Трявна, към 1845 г. броят повече от 127 майстори, чираци и калфи. В това число са включени всички допълващи дейности като каменоделство и дограмаджийство, свързани с направата на сградата. Обединени в резбаро-дюлгерски еснаф още от началото XIX век,  създават свой оригинален и  разпознаваем стил, с който остават в архитектурното наследство на България. Голяма част от техните постройки са паметници на културата със специален статут на опазване.  Над 514 строители записват имената и творбите си в повече от 406 селища, сред които Жеравна, Котел, Боженци, превърнали се в своеобразни музеи на открито на тревненската възрожденска архитектура.

Тревненските майстори градят църкви, училища, мостове, градят къщите, в които резбари и иконописци влагат своето усещане за хармония и красота в осезаем синхрон с вкуса и светогледа на балканджията. Съградените жилищни, култови и обществени постройки, оформени в  четирите архитектурни ансамбъла, дават облика на Трявна през Възраждането, запазил и до днес своя уют и хармония. Архитектурният скелет  на населеното място се състои от четирите махали: Горна, Средна, Долна, и оформената като самостоятелна жилищна структура Качавунска махала. 

Над 140 са архитектурните паметници на културата в балканския град, осем от които са с национално  значение. Сред занаятчийските улички са създадени локални площадни пространства. Обединителен център е Старият селищен площад, концентрирал важни и емблематични за Трявна  култови, обществени и жилищни сгради. При изграждането им майсторът насочва  работата си към  удовлетворяване най-вече на  битовите нужди на хората и тяхната професионална дейност, съобразявайки се и с особеностите на терена.

Школовката на строителите преминава през всички етапи от работата им, докато усвоят тънкостите на занаята и умението да проектират, да адаптират и да запазят народностния характер на българската къща. Те се изграждат като едни от най-добрите майстори строители в България. Като такива се славят имената на архитектон Димитър Сергюв, уста Генчо Кънев (Големия), Генчо Новаков (Малкия), Павли Колев, Никола Касев, Драгошин Драгошинов, Георги Колев, Грозю Енчев (Маврото) и още много други, предавайки занаята си по наследство на поколения напред.  Тревненската възрожденска архитектура е плод на местни майстори-строители или цели регионални групи. Тя е истински феномен от национално естество и оставяйки забележителни творби, определя професионалния път на следващите поколения творци. Развива се във всички посоки на жилищно и обществено строителство, а майсторите работят в широкия географски ареал между Браила и Цариград и от  днешните Северозападни български земи до Черно море.