Дърворезба в Трявна - Тревненска резбарска школа

Кога се поставя началото на резбарството в Трявна не е известно. Изобилието от дърво, близостта на образците от средновековно Търново способстват за развитието на този занаят. Легенда разказва как тук се появила дърворезбата – монах на име Викентий от Атонския манастир ”Зограф” минал през Тревненско и взел със себе си малко момче да го учи на занаят в манастира. Когато се завърнало с монашеското име Витан, момчето вече владеело до съвършенство дърворезбата и иконописта. То поставило началото на Витановската фамилия – най-голямата фамилия на резбари и зографи в Трявна. Чудесна дърворезба работили и поколения майстори от Генчовската фамилия от колиби Генчовци. Дърворезбата като занаят се предавала от баща на син. Майсторите умело рисували върху хартия мотивите, които смятали да претворят в дърво. Предпочитани от тревненци били растителните мотиви – роза, ружа, невен, лозов лист, както и слънцето като символ на възраждащия се живот. Сред клонките и листата понякога се появяват пауни, гълъби, славеи, дори камили. Очертанията на нарисуваното върху хартията се пренасяли върху подготвеното за резба дърво. Тревнеци работели върху орех, липа, елша, круша, дъб, топола. Смесвайки ги понякога, те постигат естествена игра на цветовете на дървесината. Започвала работата с длета с различни профили -според изрязваните мотиви. Резбата била по-плоска или по-дълбока / кафезлия /, в която тревненци били ненадминати майстори. Резбарите изработвали сами инструментите си с помощта на ковачите.

В началото на XIX век в Трявна вече има рез-дюлгерски еснаф с утвърдени майстори . Засиленото строителство на църкви по българските земи през XIX век отвежда тревненци на много места из Българско, където многократно доказват уменията си в занаята. Майсторите от Генчовската фамилия от тревненските колиби Генчовци оставят и великолепни архитектурни творби. Докато Витановци са и отлични иконописци.

През втората половина на XIX век, поставени в условията на конкуренция на европейски стоки, тревненските резбари са принудени да отстъпват от възрожденските традиции в дърворезбата. Творбите им постепенно губят своята автентичност.